Най-общо казано, световната криза за суровини при производството на черни метали, достигна и се отрази на цените в България.
Рязкото им покачване, за което, ако помните преди няколко поста споменахме, изглежда няма да е временно и за съжаление тенденциите са те да се увеличават. Преди около месец цените на арматурата в България бяха толкова конкурентни, че позволяваха малък производител в Европейски мащаб, като нашата страна, да изнася от суровината в други европейски страни. Това допринесе за споменатото наскоро в някои медии общо увеличение на износа на страната ни с 34 %, и поради факта, че единични сделки на български търговци и производители с техни колеги от други страни, за количества под 22 тона, практически не съществуваха. Макар и за кратко, може би за пръв път от началото на прехода, българския метален бизнес се превърна в сериозен, уважаван и търсен партньор. Огромно беше съжалението и разочарованието на наши клиенти от чужбина, когато цените тук започнаха да се увеличават стремглаво и изравниха и дори в някои случаи задминаха тези в пазарите клиенти. Това естествено не стана и без външна намеса, тъй като традиционно силните играчи нямаха сметка да допускат страна като България да ги конкурира не само ценово, но и като качество и бързина на обслужване. Липсата на качествена домашна суровина, ни прави зависими именно от такива влияния, които се отразяват и на крайния продукт.
В съчетание с кризата, от която ние сякаш не сме излизали, това увеличение на цените блокира не само износа, но и вътрешното търсене. Макар, че фирмата ни винаги е предлага възможно най-добрите цени, съчетани с бързо и добро обслужване, това увеличение изглежда е тук, за да остане- поне за известно време. Предпазливостта, която някои клиенти съвсем логично и оправдано проявиха, не се отплати. Блокирането на търговията не е решение и не носи печалба на никой. Търсенето бавно се възобновява, поне на вътрешния пазар, тъй като се убедихме всички, че поне в следващите няколко месеца посоката ще бъде нагоре, а не надолу.